Познавам много хора, които живеят живота си под хипноза - за да ядат, спят и други чисто физиологични нужди. Защо стават те сутрин? - За да отидат на работа. Защо ходят на работа? - За да печелят пари. Защо са им тези пари? - За да плащат сметки, да си купуват храна, коята да изконсумират и да легнат да поспят, че утре пак много задачи ги чакат - децата, работата, сметките... Омагьосан кръг от който  е трудно, почти невъзможно, да се излезе. 
Познавам и от другия тип хора, ония лудите, които не се примиряват, постоянно ръчкат живота, защото искат нещо повече. Които не искат да са мишката в колелото, които се питат "Защо" и "Как?". Как да го направя, как да стигна до целта си? И точно тук е разковничето - ЦЕЛТА. Да, те имат цел и това е тяхната отправна точка. Може би не знаят всяка стъпка, която ще трябва да направят, но знаят на къде вървят. И това е разковничето! Там някъде в далечината е целта - след 5, 10, 15 години, няма значение колко, тя ще бъде факт. Защото тези хора знаят какво искат и защо. Това ги различава от "хипнотизираните", които нямат голямото ЗАЩО. А това ЗАЩО е различно за всеки от нас -  къща на брега, кола, собствен бизнес, щастливо семейсво. Парите не са ЗАЩО, те могат да са проводника, които ще ни заведе до целта, но те сами по себе си не са ЗАЩО. Те могат да ти помогнат да имаш къщата, бизнеса, колата, пътешествието, за което мечтаеш. Можеш да помогнеш на семейство, приятели, болни деца, нуждаещи се. НО сами по себе си те не са голямото ЗАЩО.
За другите е лесно, за тях да задоволят физиологичните си потребности е достатъчно. За щастие, все повече хора търсят смисъла, все повече се питат : Чакай малко, аз защо съм тук, да яде и с*ре може всяко живо същество без разум. Аз имам разум, защо съществувам? :D /Или както там си задават въпроса/.
Хипнотизираните просто се лутат насам-натам, търсят нещо - Бог знае какво, или дори не си правят труда да потърсят. Ако срещнат някой с цел си казват "О, това звучи добре, чакай да опитам и аз". Но тази система не работи така. Ако не си вложил нещо от себе си, да го усещаш тук, под лъжичката, това не е твоето нещо. И дори да заработи за другия човек, няма да работи за теб. С всичко в живота е така, трябва да го усещаш вътре, иначе става просто едно пресилено и безсмислено усилие. И следва провал. Но все пак всеки провал е крачка към намирането на голямото ЗАЩО. Така че дерзайте. И не се оставяйте на хипничиния ритъм да ви понесе. ;)